За книгата: година / Вампири и върколаци споделят световно господство, а хората са екстри, храна. Това са правилата на играта, така че няма защо да се оплаквате от жестокостта на работата. Романът е жесток, краен и нехуманен, защото хората, които действат, не са хора. Тя е кървава, докато читателят не загуби чувствителност. Но това не е безразличие към кръвта от ягодовия сок на екрана. Това е адаптация към бруталността на войник в армията. В началото беше пълен шок. След това идва интеграцията в тъканта, житейските реалности на вампири и върколаци и вие вече „принадлежите“ там, отвратителните жестоки неморални убийци стават познати. Познати врагове, познати приятели. Всичко е познато, всичко е обичайно - вражда, любов, приятелство, трудни отношения между майки и дъщери, интриги, вулгарно отмъщение на несподелен любим... И така нататък. Околността си е среда, а животът си е живот. Главният герой е просто луд. „Матрицата на адреналина“ - тя изглежда измръзнала дори на фона на измет и копелета, от които се състои единственият кръг от герои в романа. И човек можеше да се отегчи от кокетния, прекомерен характер на образа, но... точно така - момичето се влюби. И в пълна противоположност на себе си – син на влиятелен вампир, разглезен от охолен живот. Не, там всичко е наред: ръст, тегло, мускули, млад, потентността е наред, способен да носи любимата си на ръце на дълги разстояния. Но тя трябва да го пази, ударът на „Иглата” го взривява... Наистина ли това е карикатура и клише, току що са сменени ролите на половете? Така може да изглежда на пръв поглед. Но човекът има мозък, човекът има характер, човекът не се опитва да се прави на някой и резултатът е, че изметта и копелетата започват да го уважават. И лудата героиня става просто шизофреник, с едната половина на мозъка същата, а другата - нова, женствена, мъдра, любяща…